KFC

След като не беше обикаляла града вероятно не беше идвала в прословутото KFC, така че реших, че аз трябва да съм първият човек, който ще й го покаже.
- Каза, че родителите ти, не ти дават да излизаш често, така че не знам дали си ходила на това място.. - засмях се, а тя ставаше все по - любопитна..
- Ще ми кажеш ли най - после? - попита отново.
- Имай малко търпени.. - засмях се дяволито и я поведох по ескалатора.
- Пристигнахмее! - заявих доволно и тръгнах към една маса за двама..

-Страхотно място.Там от където идвам нямаше такива места.Дори кницарницата не струваше.-засмях се.Като включим към това и само едно училише,един преличен ресторант и всички се познават.Но пък всичко това се компенсира с постоянен дъжд и облаци-помислих си аз.

- Съжелявам, че го казвам но е било ужасно! - възкликнах аз и двет с Неси тръгнахме към касата, за да си купим по нещо.
Както винаги естесвено беше ужасна луднуица на всичките седем каси и трябваше да се местим от една на друга, защото постоянно имаше оплакващи се и недоволни клиенти..
- Успяхме! - казах аз доволно, носейки таблата в ръцете си..
Седнахме отново на масата и се разположихме..
- Е, наблизо ли живееш? - попитай я

-Горе-долу,на около половин километър-засмях се.
-А ти-бях й казала толкова много за себе си , а тя толкова малко за нея, че вече се отчайвах.Не изглеждаше да я е страх от мен, но със сигурност не искаше да ми се довери,а и я разбирах,все пак бех полувампир.Дори и да знае за нашето съществуване тя не можеше да се доверява на всеки.

- Ами аз живея съвсем наблизо.. - усмихнах й се.. - Ако искаш ела у нас да гледаме някой филм или да се оправим и да излезе някъде довечера? - правех го най - вече за да й покажа, че не ме е страх от нея и че й имам доверие..
Тя очевидно се колебаеше, може би защото не знаеше дали родителите й ще й позвлят..

Замислих се дали семейството ми щеше да има нещо против.Но едва ли,все пак бях достатъчно голяма,а и нали уж ми имаха доверие.Помислих,дали Джейк ще има нещо против, но той самият ми беше казвал да общувам с повече хора,за да не се чувствам длъжна да бъда с него.За мен това си бяха чисти глупусти, но ето шанс да му угодя.
-Съгласна съм.Благодаря за поканата,надявам се да не ти създам проблеми.-усмихнах й се.

- Не, няма проблем, освен ако не кажеш, че си вампир, защото леля Джена ще те изртиа от вкъщи и ще те прати в лудница.. - засмях се на висок глас и отхапах малка хапка от сандвича си..
- Няма обещавам! - отсече категорично тя и отпи една глътка от колата..
След около петнадесетина минути изядохме всичко, макар че аз оставих картофките наполувина..
- Е, ще тръгваме ли? - попитах, а тя само кимна...