...Jessica and Harper...

Усмихнах се и отвърнах на целувката. Само едно ми беше странно, как когато Харпър беше около мен кучката Джесика изчезваши и наяве се появяваше добрата и мила Джес. Обърнах се и застанах върху него. Погледнах го и прехапах устни. Колко беше секси. Наведох се и му прошепнах.
-Добре че се появих да те отърва от скуката - казах му палаво и го целунах по врата.

Изправих се леко.
-Не съм толкова съвършена, колкото предполагаш - казах му. Бях му разказала малка част от миналото си, но не всичко. Свалих дънките му и ги метнах на пода. После се сетих за думите "Мразя те", въпреки че не бяха верни. Погледанх го.
-Страхувам се.. - казах тихо, а той ме погледна странно. Това никога не се чуваше от моята уста.
-Страхувам се, че когато разбереш какво съм направила, наистина ще ме намразиш - казах и наведох глава. Развалих ли момента? Може би трябваше да си замълча. Целунах го нежно и после отново го погледнах.

Харпур ме погледна в очите. Леко погледнах встрани опитвайки се да избегна погледа му.
-Аз.. аз.. - започнах да говоря.
-Не, не .. забрави - казах накрая и се облегнах на дивана. Как можех да му кажа че съм убила братята и сестрите си, въпрекиче те ме искаха мъртва и.. ме убиха всъщност. И заради тях бях вампир. Накрая се престраших и казах.
-Аз убих семейството си. Убих всички освен родителите си. - казах тихо и го прегърнах.
-Ако ме намразиш, това е твое право... знам че постъпих ужасно.. - казах тихо.

Погледанах го. Не можех да кажа нищо, въпреки че причина имаше, но не можех да си навържа правилно думите. Мина известно време преди да кажа каквото и да било.
-Те искаха да ме убият. - казах накрая.
-Всъщност ме убиха.. така да се каже, но когато отидох в Отвъдното Дявола ме превърна във вампир, за да си отмъстя - добавих след това. Харпър ме гледаше без да каже нищо.
-Знаеш ли.. забрави.. - казах и станах. Тръгнах към стълбите.
-Ако искаш ме мрази, все ми е тая - продумах уж безразлично и повдигнах рамене. Качих се по стълбите и влязох в стаята си. Седнах в ъгъла и се загледах в стената срещу мен.. но погледът ми беше сякаш реещ се из нищото. Виждах размазано, затова избърсах вече напиращите сълзи в очите ми. След малко отвън се чуха стъпки.
-Махни се, ако ще ме упрекваш - казах, опитвайки се да звуча сигурно и да не се чуе никакакъв трпет в гласа ми.

Харпър влезе в стаята и ми подаде рака да се изправя и ме целуна. Някак си ми олекна че не ме мислеше за безсърдечница. Сега се замислих. Защо по дяволите толкова ме интересуваше дали ще ме намрази или не, като по принцип не ми пука кой ме мрази... защо не исках да ме мисли за проклета долна кучка убила семейството си?! Тогава в съзнанието ми нещо проблясна.
-Обичам те - казах. "Неее, защо го казах, защо?!!" помислих си. От къде ми дойдоха тези думи наум..

Сърцето ми бурно заби, сякаш ще се пръсне от щеастие. Погледнах Хапрър в очите. Погледът ми беше пълен с копнеж и надежда. После го прегърнах и сложих главата си на рамото му. В момента нищо нямаше значение. Дори светът да свърши, за мен важното беше че съм в прегрътките на човека, когото обичам.
-Наистина ли.. или просто го каза колкото да отговориш нещо? - попитах го.

-Не зная.. прекалено много са ме лъгали че да знам на какво да вярвам - казах тихо и повдигнах рамене.
-Но ти вярвам - казах след известна пауза.
Целуна ме нежно и хвана ръцете ми. Отговорих на целувката. Опитах се да освободя ръцете си и да го прегърна, да го придърпам поо близо до себе си, но останах така, докато продължавах да го целувам.

-Ами.. може да се каже - казах тихо.
Бях ли се променила? Определено да! Вече не убивах без причина, ценях живота на другите, но това разбира се не означаваше че съм светица. Но сега любовта ми щеше да свърши това да ме промени.
-Аз ще се променя още.. към по-добро. Ако ти си до мен, любовта ще ме промени. - казах и го целунах. После го бутнах на леглото и леко целунах врата му.

-Ммм.. страхотна логика. - казах тихо и се усмихнах.
Докато ме целуваше приятни тръпки полазиха по тялото ми и ме накараха да потрепна съвсем леко.
-А.. може и да ме промени, откъде знаеш... - казах и му намигнах, като тихо се засмях. Придърпах го по-близо до мен и прокарах ръце по тялото му.

-Във въпроса ти беше отговорът - казах, а той ме погледна леко объркано.
-Мога да спя с когото и да е... - казах, като натартих значително на последното.
-Ти "когото и да е" ли си? - попитах и го погледнах.
-Ако исках с някой друг, дали сега щях да съм тук. А и нищо не се знае, с всеки изминал ден все по-различни неща ме променят - казах накрая и го целунах.

-Ти ме познаваш.. обичаш ме.. обичам те - казах и се усмихнах.
-С теб се чувствам добре.. това ти е специалното.. това че ми вярваш и не ме съдиш за минолото.. направо целия си специален за мен - казах и го целунах.
-Трябват ли ти още доказателства? - попитах го накрая.

Погледнах го леко объркано.
-Добре.. явно ще трябва да те питам леко .. директно. Обичаш ли ме изобщо? - попитах го, след кратка пауза. Нали каза че ме обича, сега питаше дали не е било само страст. Вече не знаех какво точно да мисля.

Погледнах го.
-Добре - казах простичко.
Сгъших се в него, като леко го галех. В момента се чувствах толкова спокойна, колкото никога през живота си.. а той беше доста годинки.
-Искаш ли да излезем някъде? - попитах и се усмихнах.