Бар "Poison kiss"

Все още дори не се бях нанесла в дома си, но първото място, което посетих беше разбира се - някакъв бар. Влязох вътре и се настаних. Нямаше много хора, беше сравнително спокойно като за бар. Седнах на една от валките масички и след малко до мен дойде някакъв пич, който ми взе поръчката. След малко се върна с един коктейл Космополитън и ми го остави. В бара влезе едно момиче, вампир. С времето се бях научила безпогреино да ги разпознавам, дори насън да ме бутнат. Явно се бях замислила, та не усетих че бях я изгледала дълго време и тя се приближи.

Обърнах се към вампирката.
-Аз съм Джесика. Приятно ми е. - представих се на свой ред, и секунда след това направих нещо, което не бях правила от много време насам - казах и изстинското си име.
-Или Лилит.. както решиш. - казах и повдигнах рамене. Ако бях в Египет всеки втори щеше да ме спре изплашено и да попита дали аз съм Лилит, затова в момента бях благодарна, че тук не бяха много наясно. А и не ми се носеше добра слава.. убила семейството си, имала взимане-даване с Давола, закоето знаех, че рано или късно щях да си платя. Не може да ми е дал тази сила просто така, от добро сърце.
-Откъде си? - попитах накрая Катрин.

-От Древен Египет - казах безизазно и отпих от коктейла си. После отново оставих кашата на малката масичка пред мен. Скоро щеше да свърши.. защо ги правеха толкова малки. Погледнах към Катрин, за малко да се изкуша да копирам дарбата й, но не ми тябваше. За какво ми беше да трупам още и още. Не че ми пречеха, но нямаше смисъл.
-Е, Катирн, на колко си? - попитах я.
-Спокойно, само жени сме, можеш да кажеш - засмях се тио и зячаках да отговори.

Усмихнах се.
-Да речем, че съм сравнително по-стара от теб - засмях се. Сравнително.. има-няма.. колко.. 3132 години по-стара.
-Аз съм точно на 3500 години. - казах и я погледнах, очаквайки да видя как ще реагира. Щях да продължа с въпросите.. колко бях нахална тая вечер.
-Е Кат.. ако мога да те наричам така.. Как се превърна във вампир? - попитах Катрин и отпих още от коктейла.

Подсмихнах се.
-Мммда.. познавам Клаус - казах. Разбира се, ако ставаше дума да същия Клаус, да когото мислех, че говори.
-Моята история съща е дълга, но и аз ще ти я съкратя, имаче трябва да седим да утре тук, ако искаш да знаеш цялата. Родила съм се в Древен Египет, както вече разбра. Бях най-малката от децата на фараона. Заради това че бях най-малката получавах от по много повече от другите от семейството. Те ме мразеха, затова едон ден една от прислуниците ме заведе навътре в пустинята и ме остави там. Чуждестранен врадетел ме откри и ме заведе в своята страна. По-късно точно там дойде семейството ми и една от сестрите ми се опита да ме убие. Озовах се в Отвъдното, където явно аростта ми беше направила впечатление на Дявола и предложи да ме направи богиня на смъртта, но на мен ми беше достатъчно само да убия семейството си, без майка си и баща се разбира се. И той ме превърна във вампир. В последствие разбрах, че имам някакви старнни сили на полубогиня. - говорех бързо, но знаех че Катрин чуваше и разбираше перфектно вса.яка дума която казвах. Накрая млъкнах и я погледнах.
-Емии.. това е моята история.

Засмях се.
-Тогава бях обзета от гняв, не мислех трезво. Много асно, че сега бих предпочела да ходя с титллата Богиня на смъртта, отколкото като полубогиня, но карай. Силата ми донйкъде ме кампенсира - казах и се засмях.
-Еми в Мистик Фолс.. кой ти е казал че идвам, може би се завръщам отново - казах тихо, което прозвуча тайнствено. Отпих и последната глътка от коктейла, като се изправих от стола. Замислих се "Е, какво пък ,още една дарба не пречи". Погледнах Катрин и копирах дарбата й. Не бях сижурна дали е разбрала какво направих затова й казах.
-Съжарявам, изкуших се. Чао, Катрин, приятно ми беше да си поговорим.
Станах от стола и тръгнах бавно към изхода на бара. После за около минута вече стоях пред къщата си. Тази вечер щях да я подредя както аз си искам.

______________________________________________________
П.П. Аз ставам да гледам филмче. Лека нощ..(ако ляваш де)

Джесика тръгна, като ми се извини за нещо. Отначало не се усетих, защото исках поне за няколко часа да не бъда кучката, която вечно крой планове - всички имаме нужда от кратка промяна - и продължих да си добивам питието. След това се позамислих защо ли го беше казала точно това и след като старото ми аз отново се завърна, се досетих, че е копирала дарбата ми. Не ми стана много приятно, но и нямаше какво да направя, защото тя беше много по-силна от мен. Изпих си питието. Платих и излязoх навън.


----------------------------------------
П.С. мерси Лека и на теб !