Мостът..

Е,очевидно нямаше да се срещна с още вампири.Жалко,имах голямо желание,но щях да го преживея.Тя ме попита за семейството ми,а разказа беше доста дълъг,така че реших малко да го сакратя.
-Имам доста голямо семейство-засмях се-Живея с майка ми,баща ми,баба ми,дядо ми,двете ми лели,двамата ми чичовци и върколака,който ме беляза-отново се засмях-Естествено имам кръвна връзка само с майка ми и баща ми,но и останалите чувствам като роднини.

- Уау! - беше единственият звук, който се отдели от устните м след дългото изброяване от страна на приятелката ми. - Имаш наистина голямо семейство! - засмях се и се обегнах отстрани.
- Може ли да ти казвам някак на галено? - имато й беше малко дългичко и щеше да ми е трудно да го казва всеки път, когато се обръщам към нея..

Тя беше права за името ми,беше доста дълго и странно.Никой друг нямаше такова име.Мама мразеше "Неси",но на мен не ми пречеше,че имам някъкво чудовище за адаш.Ренесме беше прекалено дълга и аз също,като останалите предпочитах по-краткото си име.
-Можеш да ми казваш Неси-усмихнах й се.Това момиче започваше все повече да ми допада.

- Е, Неси ако искаш да отидем някъде където няма да завали след малко.. - засмях се..
- Ами къде предлагаш? - попита момичето и се облегна срещу мен..
- Ами не знам може да отидем в някое кафене ако искаш, или в мола? - тя каза че е нова, за това предполагам че не беше разгледала града, а това си беше идеалната възможност да го направи.
Докато я чаках да реши небето се смрачи съвсем и вместо сините пухкави облачета, които се рееха до преди малко вече имаше черни и буреносни, които предвещаваха много дъжда, направо буря..

Тя предложи да се махнем от там и беше права.Колкото и красиво да беше облаците покриха всичко и всеки момент щеше да завали.На мен това не ми пречеше особенно,но на нея щеше да й е студено.
-Предпочитам мола.Обичам шопинга,навик е от лелите ми,особенно от едната.-засмях се колко горда щеше да е Алис с мен,ако беше чула това.

- Тогава да се отправяме към мола! - казах и се засмях. - Да знаеш, че отдавна не съм ходила, защото ако искам да съм честна след инцидента с родителите си намалих излизането доста значително и се затворих в себе си.. - сведох глава надолу за момент, но после бързо се изправих.
Не беше време да си рзвалям настроението със неща, които не мога да променя!
двете тръгнахме надолу, а вече започна да ръми лек дъждец..