Скалите

Дойдох едва днес в града, но имах чувството, че принадлежа на това място... Краката ми, сякаш без да ме питат, ме заведоха на плажа- това красиво и толкова магично място, където последните лъчи на слънцето галеха лицето ми. Отпуснах се на плажа, затворила очи и си мислех колко време ще остана в града.
"Искам да поразгледам, преди да си замина." казах си аз и унесена в мисли не усетих, че на плажа има някой друг.
-Кой е там?- попитах аз, в готовност да се защитавам.

-Алекс Даолеър.- казах аз и подадох ръката си.- Приятно ми е да се запознаем.
-И на мен.- отговори Ами и се здрависахме.
Ръката й не беше студена, значи не беше вампир, но не беше и човек.
-От тук ли си?- реших да завържа разговор аз.

Разхождах се безцелно, и умирах от скука.. е, не буквално. Но ако можеше полу вампир и полу демон със силите на полубогиня да умре, определено вече нямаше да дишам. Безцелното размотаване не даваше резултат. Дойдох на плажа и седнах до един кмък, като се замислих. Защо по дяволите не приех да съм богиня на смъртта... трялбваше да видя Дявола и да му кажа че съм размислила, само че трябваше да реша кога точно ще съм готова. Той толкова ме убеждаваше, така че щеше да ме направи богиня веднага щом му кажа, че съм си променила мнението. По едно време видях, че не бях сама. Недалече имаше две момичето, които говореха. Реших да отида при тях, сега бях в горе-долу добро настроение и както никога не исках да убия никой.
-Здравейте - поздравих ги любезно, без да се усмихвам.. не бях чак в толкова добро настроение.

-Днес пристигнах.- казах аз усмихвайки се - Тук е студено.- смених темата и потърках ръце.
Всъщност беше много приятно, но забелязах как Ами гледа ръката ми и реших, че това е най-правдоподобното извинение, което мога да измисля.
-Да, понякога може да е доста хладно.- отговори Ами -От къде си?- попита ме тя
-От малка страна в Европа.- казах аз.
"Колкото по-малко знае, толкова по-добре!"- казах си аз
-А ти откъде идваш?- попитах на свой ред, когато забелах че има още някой
-Здравей!- казах аз и се усмихнах

-България- казах аз бързо.- Едва ли знаеш коя е.
"Глупачка! Ще те разкрият!"- виках сама на себе си и реших да се обърна към другото момиче.
-Аз съм Алекс.- казах аз и се усмихнах.
Ами и тръгна и реших че опастността е отминала. Нямаше да направя същата грешка отново...

Погледнах двете момичета. Едното си тръгна и аз се обърнах към другата, която беше от България. Звучеше ми повече от познато.. даа, там бях прекарала известно време от живота.
-Аз съм Лилит - представих се, използвайки истинското си име. Вече не се притеснявах, че може да разпознаят коя съм. За страховитата Лилит явно знаеха предимно в Египет, ато изключим няколко държави от Европа.. предимно по Апенинския и Балканския полуостров.
-Можеш да ме наричаш и Джесика - казах, а тя ме погледна леко странно.

"Има две имена?" Казах си аз. "Сигурно крие нещо, като мен."
-Лилит е красиво име, мисля че египетско.- попитах аз, мислейки ки откъде ми е познато името Лилит. -Джесика откъде си?
"Тук определо има някаква тайна"- казах си аз и се усмихнах
Слънцето вече залазваше и започвах да се чувствам по-добре. Макар пръстенът да ме пазаше от слънцето, лъчите дразнеха очите ми.

Погледнах момичето пред мен.
-От Египет съм.. правилно съдиш за името. - усмихнах се леко.
-Бях дъщеря на фараона, яко а? - засмях се, въпреки че изобщо не беше яко братята и сестрите ти да те мразят, защото си най-малката и получаваш повече от тях. Но нали накрая ги убих всичките, така че няма какво да ги мисля.
-Да, определено има тайна - казах отговаряйки на мислите й. Бях коперала телепатията от някой вампир. Толкова си харесвах силата, но когато се срещна с моя.. "мил" създател щеше да ми даде това, което в момента исках най-много.
-Ами ти? Ти също имаш тайна - казах, докато неволно мислите й нахлуваха в главата ми. Разбира се, не очаквах да започне надълго и широко да ми я разказва.

-Можеш да четеш мисли?- попитах изненадано аз
-Точто така!- усмихна се Джесика
Реших, че ще е по-добре да й кажа истината, защото така или иначе щеше да я разбере.
-Името ми е Александра Димитрова и съм вампир.- казах аз. Очаквах да побегне, но тя не помръдна.

-Приятно ми е.. може би - казах. Надявах се да не прозвучи прекалено неучтиво, но аз не бях толкова мила по пронцип. Бях жестока, безсърдечна и рядко бях в настроение.
-Аз съм Лилит и съм наполовина вампир и демон-сукубус, но притежавам сили на полубогиня - казах и аз истината на свой ред. "Скоро частта с наполовина вампир и демон-сукубус ще бъде заменена с богиня на смъртта" помислих си и при мисълта усмивка полазваше по лицето ми. Въпреки че отново щях да притежавам някои сили на демон-сукубус, щях да съм богиня, грешката която допуснах преди.. колко станаха.. три хилядолетия и половина.
-На колко си? - попитах я. Имах странния навик да питам вампирите колко са стари. Така реценявах дали скоро ще срещна някой на моите години или по-стар от мен.

-На 19 човешки, но от 5 години съм вампир.- казах аз.
Тази жена, ако можех да я нарека така със сигурност беше много по-стара и силна от мен и едва ли пръстенът ми щеше да ме предпази.
-Досега не съм срещала богове, но съм била в Египет доста пъти.- казах аз, опитвайки се да намеря обща тема.
Винаги съм била очарована от мистиката на Египет и тяхните богове а в момента пред мен стоеше един.
-Богиня на какво си?- попитах аз, макар да не прозвуча както исках.

Погледнах Александра.
-Колко си млада - казах и се усмихнах. Ама и аз какво очаквах да каже.. че е на 4 хиляди години?!
-Не казах, че съм богиня. Казах, че имам силите на полубогиня. Но скоро и това да съм богиня ще се ореди - казах и тя ми погледна от части заинтригувано, от друга страна странно и неразбиращо.
-Аз съм от Древните - започнах да говоря.
-Създал ме е Дяволът. Предложи ми да ме направи богиня на смъртта, но аз отказах.. Да ме пита човек защо - казах последнотоиронично главно на себе си.
-Аз обече отказах, но сега искам това и когато разбере че съм размислила, с радост ще ме дари със силите. - казах накрая и млъкнах. Сетих се за Кали. Тя беше богиня на смъртта. Но не се съмнявах в Дяволът. беше ми казал какво ще направи, за да стана аз. Звучеше плащешо, но за толкова години бях видяла какво ли не.

Усмихнах се по-скоро на себе си, отколкото на Джесика.
-А мен просто не ме биваше в катеренето.- засмях се аз.
-Наистина превръщането ми стана доста неочаквано. Катерех един връх в България и се подхлъзнах. Вампирът, който беше с мен трябваше да ме превърне или да обяснява как съм умряла.- започнах да разказвам аз
-Следващите няколко месеца живях при семейството си, но беше прекалено трудно да се контролирам и избягах в Америка. Но все още отивам да видя дали са добре, макар да не знаят, че съм там.- казах аз

-Умряла си когато си катерила връх? - попитах я леко невярващо.
-Съжалявам, че ще го кажа, но това е наистина нелепа смърт. - казах. Е, не беше виновна тя че така са се стекли нещата, но наистина беше гадничко да умреш така. Не че и моята смърт беше коренно различна, но беше по-интересна.. колкото интересна може да бъде нечия смърт.
-Мен пък две от сестрите ми ме убиха - казах.
-Но не са ме превърнали. Чак когато духът ми отиде в Отвъдното, Дяволът ме съживи така да се каже и ме превърна. Каза че му харесало това, че съм изпълнена с омраза - повдигнах рамене. Нямаше как иначе, собствените ми сестре ме убеха заради едната завист.

-Съжалявам.- беше единственото, което успях да кажа.
Вече от горите се чуваше виенето на вълците и реших, че е време да се пребирам.
-Трябва да потърся квартира, но довечера ще изляза. Може да се срещнем в някой клуб.- усмихнах се аз и тръгнах надолу по стръмните скали.