...Jessica and Harper...

Влязох в къщата тихо. Не знаех дали Харп1р не спеше и гледах да не вдигам много шум. Влязох в хола и в крайна сметка видях че си е вкъщи и е буден. Седнах до него на дивана.
-Здрастиии - казах весело и се усмихнах.
-Еее.. така като гледам не ти е много интересно - засмях се тихо.

-Ами аз се размотавах.. както обикновено. Голяма скука беше и не знаех какво да правя. Сега сме две глави, дано да измислим - намигнах му и се засмях. Станах и отидох бързо до кухнята като се върнах с една бyтилка водка и си сипах в една чаша.
-Ти искаш ли? - попитах Харпър и му подадох шишето.

Засмях се.
-Детското в теб се обажда - казах и взех една възглавница. Запратих я срещу него и го уцелих. После го погледах невинно и прехапах устни.
-Опа.. по погрешка.. рефлекс на ръката - оправдах се и се засмях.
-Простено ли ми е? - попитах като продължадах да го гледам с мили очички.
-Океееи... май не? - засмях се.

-Аууу че си лош - засмях се.
Взех възглавницата и отново го замерих.
-Недей да си играеш с вампир като мен - казах сериозно и се засмях. Бутнах го на дивана и му хванах ръцете така че да не мърда.
-Еее. още ли ще ме целиш, а? - засмях се и го погледнах.

Погледнах го изпитателно.
-Съжалявам.. трябваше ли да се стресна? - казах му тихо на ухото и се засмях, като се доближих до него.
-Но и ти не забравяй че аз съм вампир от Древните... самият Дявол ме е създал - намигнах му закачливо и се засмях. Е, май сега бяхме квит.
-Аз съм опасна - казах многоцначително и се усмихнах.

-Трябва ли да целя нещо? - попитах го а той ме погледна скептично.
-Ако целя нещо ще го получа нали знаеш - казах тихо и се усмихнах.
-Aко още не съм го получила, значи не го искам прекалено силно - казах на ухото му и после отместих поглед и го погледнах в очите.
-Така че.. ще разбереш какво е то когато аз пожелая - казах на милиметри от устните му и се засмях.

-Може би.. - започнах да говоря, но думите ми се изгубиха някъде между целувката. Леко го целунах по врата и разкопчах ризата му като прокарах пръст по гърдите и корема му.
-И все пак отгатна какво исках.. даже прекалено бързо - намигнах му и се засмяхя като съвсем леко се отдръпнах.

Засмях се тихо.
-Възглавници? Още за възглавници ли мислиш? - усмихнах се.
Надигнах се и го целунах много нейно и продължително, така че да си избие мислите за боя с възглавници, въпреки че едва ли наистина си мислеше за това.
-Как е сега? Отстраниха ли се мислите за възглавниците? - казах и се засмях.

Усмихнах се и си сменихме местата. Сега аз се озовах отгоре.
-Ммм.. ще се постарая повече значи - казах и по лицето ми полази усмивка. Целунах го по корема като прокарах езика си по мускулите му и после с целувки се качих до врата му. Накрая спрях нарочно..
-Сега? Пак ли за боя с възглавници мислиш? - засмях се.

-Радвам се тогава - казах и го целунах нейно и прадължително. Накрая устните ми проследиха врата му и му пр6епнах тихо.
-Гарантирам ти че скоро ще забравиш - намигнах му и отметнах коса настрани. А докосванията му бяха толкова леки и дразнещи, едновременно дразнещи ме но и каращи ме да искам все повече и повече от тях. При всяко едно докосване по цялото ми тяло се прокрадваха приятни тръпки.
-Ммм.. колко е дранещо това - казах и се засмях много леко.

Погледнах го и повдигнах вежди.
-Да.. бяхме приятели преди минути - засмях се. Защо "бяхме" по дяволите ,сега не сме ли приятели?! Погледах го с коварен погледя но същевременно, сякаш съм се сетила някаква брилянтна идея.
-че сега да не сме врагове? - попитах с интелектуален тон и се засмях тихичко.

Целувах го а ръцете ми проследяваха всяко кътче на тялото му, като от врме на време просто се отпусках и се оставях на целувките и докосванията му, които ме подлудяваха, караха тялото ми да изгаря. Малко по-късно го попитах.
-Защо... като на каква гледаш сега? - казах и го погледнах за малко а после нежно долепих устни до неговите.