Домът на Елена Гилбрт

Вече бяхме в къщата,наистина беше наблизо.Влязохме и се огледах,къщата беше много хубава и леко ми напомняше за къщата ми във Форкс.Беше просторна и много подредена, който и да я беше правил имаше вкус и то много добър.
-Какво ще правим сега?-попитах я и докато чаках отговор усетих миризма на вампир,да определено вампир е бил тук.

Влязохме в къщата, а тя започна да се оглежда..
- Какво ще правим сега? - попита тя и изведнъж нещо в държанието й се промени, започна да се оглежда наоколо и да става все по - подозрителна..
- Ами.. хайде ако искаш да се приготвим и може да излезем някъде? - попитахх я, но държанието й не се изменяаше, а напротив ставаше все по - странно..
- Ей, какво има? - попитах я объркано..

-Имам чувството,че тук има вампир или е имало и току що си е тръгнал.Миризмата е много прясна.-продължавах да бъда нащрек-Имаш ли предположения кой може да е бил?-погледнах я и в очите й ричеше,че е почти сигурна кой е ,но не знаех дали ще ми каже.

-Имам чувството,че тук има вампир или е имало и току що си е тръгнал.Миризмата е много прясна.. - каза тя и продължи да се оглежда.. - Имаш ли предположения кой може да е бил? - попита след малко и ме погледна право в очите..
- Ами.. аз, такова.. - дали да й кажех.. - Ами един приятел.. вероятно.. - ох браво, можех и по - добре да кажа.. - Ами и аз всъщност не съм много сигурна... - Можеше ли да е Катрин?!

-Трябва ли да се тревожа-това си беше тъп и излишен въпрос.Естествено,че имаше защо да се тревожа,та това лечеше в очите й.Нещо много я притесняваше и предполагах,че това беше вампира,който беше влизал в къщата й,но не ми се доверяваше.С нейното притеснение се увелечаваше и моето напрежение.

- Недей да се притеснява, малко вероятно е да е някой, който може да ми навреди.. Или е приятелят ми или и аз не знам кой.. - усмихнах й се.. - Е, ако искаш ела да си изберем дрехи.. Аз ще ти дам някой мои, а ти ще ми ги върнеш утре.. - усмихнах й се и двете тръгнахме нагоре по стълбите.
Отворих гардероба и започнах да ровя вътре..